Защо купуваме евтини дрехи?
Кризата
се отразява на продажбите на дрехите. Още преди да бъде обявено
намаление от началото на Новата година продажбите спадат рязко и се
наблюдават засилени покупки на дрехи само преди празниците, като 8
декември, Коледа и др. Много от хората, които преди месеци сa купували
по 2-3 дрешки на месец, сега купуват по 1 на два месеца.Винаги, когато има намаления се юркаме да купуваме масово и след това има известен отлив, тъй като новите колекции са три пъти по-скъпи от намалените. И пак ще има богати хора, купуващи каквото им хареса. А когато някой си хареса дадена дреха и няма пари, той пак намира начин да си я вземе, лишавайки се от нещо друго.
Как да купуваме евтини дрехи?
Масово се внасят облеклa, на които пише - внос от Китай или от Турция, но не е посочен вносителят. Има и преетикетиране на дрехи, при които е верен само съставът на плата, но липсва информация, която помага на потребителя. В масовия случай информацията е подвеждаща.Някъде закачат етикетчета, без информация да ни информира как да реагираме, ако искаме да рекламираме стоката. Обикновено си купуваме дрехата и откъсваме картонения етикет. А после...? Как да открием производителя, ако има проблем?! Нуждаем се от полезна, надеждна и вярна информация, за да направим своя избор на покупка.
Ето какво трябва знаем - какво съдържа истинският етикет:
1. Лице или всички знаци и текстове, изисквани от стандартите в Европейският съюз, в т.ч. състав на тъканта на български език, като е възможно и да се прибавят някои от езиците на 15-те държави в ЕС; химически знаци за третиране; номера по Булстат на вносителя или производителя.
2. Гръб на етикета - допълнително текстово обяснение. Там са описани всички указания за третиране, в кратък, но ясен текст само на български език. Трябва да се посочи страната на произхода на дрехата. Цялата информация с изключение на състава на тъканта трябва да бъде на български език.
3. Производителят или вносителят имат право на поставяне на фирмени и картонени етикети и на чужди езици, но те не бива да заблуждават потребителя с невярна информация.
4. Маркировка с предупреждение, че опаковката или части от стоката са вредни за децата. („Пазете опаковката от деца“). Много малко български производители и повечето вносители не спазват този стандарт за закрила на децата от произшествия.
5. Не могат да се използват определения „100%“, „чист“, „изцяло“ или друг подобен термин за състава на текстилен продукт, когато изделието не е съставено само от посоченото влакно.
6. Текстилните продукти, които са с два или повече компонента, съставени от различни влакна, трябва да носят етикет, посочващ процентното съдържание на всеки компонент.
Източник: capital.bg
--------------------------------------------------
© 2009, Петя Младенова - автор, All rights reserved!
----------
Още препоръки, мнения и допълнения по темата може да четете и правите по-долу - в коментарите.
Няма коментари:
Публикуване на коментар