Модна къща Gianfranco Ferre

 

Ferre - италианска модна къща 


Модна къща Gianfranco Ferre стана собственост на Paris group

Италианската модна къща Gianfranco Ferre е станала собственост на холдинга на Paris group, със седалище в Дубай (ОАЕ). По-рано беше съобщено, че марката Ferre ще отиде при Prodos Capital Management LLC, филиал на Samsung Electronics, срещу сума по сделката от 18 милиона евро.

Модна къща Gianfranco Ferre
Модна къща Gianfranco Ferre

Но предприемачът от ОАЕ Абдулкадер Санкари, който е собственик на Paris group, предложи по-голяма инвестиция. Той възнамерява да върне предишната слава на марката Ferre, като инвестира 100 милиона евро в нея.

IT Holding, който купи къщата Ferre през 2002 г. за 185 милиона евро и я контролира след смъртта на основателя й през 2007 г., подаде молба за несъстоятелност през февруари 2009 г. заради огромните дългове на модната къща. В резултат на това италианското правителство назначи трима администратори, които да се справят със ситуацията с дълга.

Други марки, които бяха част от къщата на Ferre и собственост на холдинга Itierre, който от своя страна е част от групата IT Holding, бяха под контрола на северноиталианската компания Albisetti, производител на бельо и плажно облекло. Тези марки ще бъдат възобновени от новите собственици, които се надяват да разработят по-успешна и дългосрочна стратегия за тях.

Холдингът Paris group съществува от 27 години и е специализиран в модата и хотелиерството.

Българска носия

 

Българска носия при мъжете и жените.

Основната разлика между народната носия за мъже и жени у българите се състои в това, че мъжете носят гащи, т. е. затворена крачолна дреха на долната част на тялото, а жените дълга отворена дреха – фуста или рокля. 

 

Аба

До немного одавна обаче, до края на първото десетилетие на 20 в., момчетата до към десетата си и повече годишна възраст са носели т. нар. аба - дълга до глезените шаячна дреха, закопчавана отпред, обличана над ризата, също така дълга, но затворена. Според спомени на стари хора по-рано и по-възрастни момци са ходели в аби.

Българска носия
Българска носия


Втора разлика е в покривката на главата - калпак или кърпа

у мъжете тя е калпак, а у жените - бяла или друг цвят кърпа, която е съществена особеност дори и при комбинация с едно или друго шапковидно допълнение .  


Навуща и цървули

Еднаквост в облеклото на мъже и на жени съществува преди всичко в обуването на краката. Зимно време и едните, и другите обували чорапи или навивки ”навуща“ и отгоре цървули от сурова говежда, биволска или свинска кожа. 


Ямурлук

Напълно еднаква за жени и за мъже е най-горната дреха, предназначена за дъждовно или ветровито време навън откъщи. Това т. нар.

  • - гуня;
  • - ямурлук,
  • - кебе,
  • - опанджак. 

Всяко семейство притежава обикновено по една такава дреха, обща за всички, и се употребява от онзи, които има най-голяма нужда в даден мопент. Гунята, като традиционна част от българската носия, се прави от дебела козинява или вълнена тъкан много добре затепана. 


Кебе

Особено голямо място заема кебето на пастирите в западните райони на Родопите; състои се в простото сшиване на един прегънат плат по начин, колкото да се образуват рамене, а на средата в горния край се пришива качулка от друг къс на този плат. Големите размери на този плат се дължат на това, че е изтакан на прав стан. 


Пояс

Мъжкото облекло у българите е белодрешно и чернодрешно според цвета на горните дрехи. Разликите в същност са много по-дълбоки. Но в тях има и общи особености, които им придават значителна българска специфика. 

Освен кожените калпаци и обуването с цървули еднаква при тях е и ризата. Всички мъже носят широк вълнен пояс или опас, най-често черен, тъмночервен, по –светлочервен или тъмносин. Пояси с бял цвят са изключение. 

Съществуват различия и в начина на опасването на разни места. Пастирите обикновено опасват допълнително върху тъкания пояс и кожен, наричан силях. Последния е с различни прегради, служещи като джобове. 


Шапка

Шапката, която носят мъжете е от агнешка или овча кожа, полусферична или цилиндрична по форма със сравнително високо остригана вълна отвън и кожена подплата от вътре. Цилиндричните форми са с плоски или с конусовидни издължени дъна.
 

Украса на дрехите

Черните дрехи се украсяват най-често по съединителните шевове и по ръбовете - покрай джобовете, ръкавите, крачолите, яката и други. С черни или сини усукани върви, през 19 век - с фабрично изплетени гайтани. Количестжото на гайтан по дрехите понякога е извънредно голямо и показва аристократизъм. В територията на България, заета с чернодрешно облекло, по специално до посочената граница на белодрешното, се срещат носии с черен цвят.


За невестите

Самостоятелна шапка, непокривана с кърпа, е носена от невестите и младите жени до към края на 19-ти век на запад от Софииско. Това е така наречената каица - конусовидна шапчица, образувана от набрано във единия край дълго сравнително тясно и бродирано платно. По същото време в Ломско само младите невести са носели висока кръгла картонена шапка, облечена с бяло платно и опкичена с металически и други украшения. Често и любимо е окрасяването на главата с птичи пера - петлюви или гривици от патка или обикновени кокоши пера, боядисани червено, зелено и други. 


Кабаница или гуня

Разпространението на българското женско и мъжко облекло, неговите кройки и термините при него, сравнени с тези на обкръжаващите ни народи, говорят за историческите връзки между народите. Не липсват в облеклото на българите и елементи, повлияни от по-далечна тракийска и римска традиция, а и по-късно италианска. Това личи например в наименованието на грубата козинчва или вълнена дреха за предпазване от дъжд: кебе, кабаница или гуня в т. н.у родопските овчари. Италианските означения като Gabbano - дреха за дъжд и sciallo - шал, са също указания, в тази насока.
-------------------------------------------------

Популярни публикации - В помощ на българите у нас и по света:

Посетители

Последователи - Абонати:

Translate / Перевод