Как се обличате - стилно или модно?

Какво е стил в модата?

"Всяка мода излиза от мода, но стила - никога", е казвала по своето време легендарната Коко Шанел. Тя успяла да създаде собствен уникален стил, произвел истинска революция в модата на 20-те години на миналия век. А чрез тази кратка фраза, Шанел изтъква най-съществената разлика между двете понятия.

Стилът е ключов елемент в имиджа и представата за един човек, при това има много по-постоянен и траен характер, в сравнение с постоянните модни промени в играта “днес модно - утре демоде”. Всъщност, понятието има гръцки произход “stylos” или «stilus», което означавало заострена бронзова пръчка, използвана за писане на текст ърху дъсчица, покрита с восък.

Обратния край на stylos-а бил плосък, за да може с него да се изтрива написаното. В по-широко тълкуване, понятието има значение на слог, сричка на писателя, похват, метод, начин на работа. Едва по-късно, в латинския език, термина придобива по-широко значение, като в научната терминология той има много широк диапазон на приложение.

Чрез стила може да се обозначава индивидуалния маниер на твореца, характеристиките на признаците на определена група паметници или художествени произведения, до сумата от устойчиви признаци, характеризиращи образната и формална структура, свойствена в изкуството от една или друга историческа епоха.

В историята на изкуството, с тази дума за обозначавани определени периоди и етапи в развитието на изкуството, когато е съществувала единна система на художествени похвати, различими в различните изкуства. Но ако Вие искате винаги да изглеждате отлично и да бъдете стилен човек, необходимо е да знаете някои тайни на собствения стил.

Стилът е единство на образа, където формата и съдържанието не си противоречат едни на други. Днес в дрехите се развиват едни стилове, раждат се други, а трети умират. Даже можем да отбележим, че стиловете могат да се развиват едновременно, обикновено - успоредно, но също и като проникват един в друг. Така в края на 19-ти и началото на 20-век се срещат и преплитат реализма и модернизма.

Така стил е един вид визитната картичка на човека, нещо като собствена емблема за продукта, който той самия представлява в очите на обществото. Но старшинството на стила над модата е доста странно явление, доколкото модата се е появила няколко столетия преди него. Но от друга страна, това е обяснимо с множеството роли и образи, които може да приеме човек, като запазва собствен подход на поведение.

Ако е вярно, че хората се “посрещат по дрехите”, то техния стил на обличане е и първият признак на индивидуалност, който издава характера на личността. Стиловите дрехи са съвкупност от малки детайли, акценти, аксесоари, разцветки, тъкани, скрояване, създаващи заедно индивидуалния образ.

В съвременното общество битува огромно разнообразие на стиловете, благодарение на което да се експериментира със собствен имидж може до безкрайност. Макар, че често е трудно да се даде точно определение на понятието. Европейците са убедени, че го притежават като че ли по рождения и избягват да приемат съвети по въпроса.

Но истината е, че стила може да се определя точно и на него можем да се учим. Същността му не е конкретни правила как да се обличаме (в бяло или в джанаки), а в няколкото прости истини, които всеки човек може да открие за себе си, разбирайки дълбоко себе си. Стилните хора се обличат така, че да подчертаят своите предимства - красиви крака, гърди, бедра… Изразните средства се диктуват от характера на човека, а не от текущата мода.

Стил - като чувство за мяра в модата

Проявата на стил в подбора на дрехите, с които се обличаме по един или друг повод, или без повод - в ежедневието, е израз на чувството ни за мяра в използването на модата. Като постоянното залитане по последните модни тенденции също е вид стил, но твърде уморителен, изтощителен и разхитителен.

Но пак си е въпрос на избор.

Още Ив Сен Лоран казва, че най-главното в модните дрехи е жената, върху която те са облечени и че междувпрочем същото се отнася и за мъжете. Стилните мъже и жени използват дрехите за фон на своята индивидуалност, поради което за много хора ключ към стила се явява простотата.

Проста, добре скроена дреха, от висико качествен черен, бежев, син или сив цвят, под формата на класически мъжки или дамски костюм, се запомня много и много по-добре от който и да е отчаян колаж на най-модерните детайли - последен писък на модата.

Това е така, защото добре ушитото и добре седящо ни облекло не изисква допълнения, защото неговия фасон сам по себе си е украшение. Затова е важно да помним, че ако една вещ не Ви седи идеално, по-добре да не я купуваме, иначе ще се обзаведем с поредица “недотам” дрехи и аксесоари, с което ги обричаме на дълъг престой в гардероба, вместо да ги носим често.

Всъщност, може и сами да си направите сравнението. Представете си, че с времето сте накупили дрехи по последен писък на модата, които само след 2 - 3 седмици или месец вече са заклеймени с етикета “демоде”, по простата причина, че трябва да отстъпят място за следващите ги модни писъци. Не става ли така?!

И когато се опитате да си съчетаете облекло за деня от тях - панталоните са възкъсички, сакото тесничко в гърдите, роклята се събира на някакви си свои гънки отпред или на гърба и т.н. - как от всичко това да направиш собствен стил, освен ако той не е нещо съвсем изчанчено.

А сега си представете, че вместо това имате “само” 2 - 3 просто скроени костюма, в които изглеждате безупречно, сякаш са отлети по Вас, които при това може да съчетавате и комбинирате помежду им и да ги разнообразявате са няколко акцентиращи аксесоара - вратовръзки, колие, гривни, шал … Е, не е ли това проява на собствен стил с чувство за мяра в модата, без прекомерни, скъпи и безсмислени модните увлечения?

 

Как се обличате - стилно или модно?

Хората трудно могат да отговорят как се обличат - стилно или модно.

Стилно или модно обличане.

Хората трудно могат да отговорят как се обличат - стилно или модно и още по-трудно правят разлика между двете понятия. На първо време, за да усвоите умението да се обличате стилно, е необходимо да разберете разликата между следните понятия: “модно”, “стилно”, “с вкус” и че те не са синоними, а имат различно значение.

Модно обличане.

Да се обличате модно означава постоянно да следите последните модни тенденции, да си закупувате последните хитове на модата и да се носите с тях. Това течение и поведение е подходящо за богати хора с комплексирани характери, защото е скъпо мероприятие - поне 1 - 2 пъти на сезон трябва доста да се поохарчвате за най-новите писъци на модата, които само след 2 - 3 седмици биват заклеймявани с етикета “демоде” и Ви поставят отново в шах да купувате следващите последни модни писъци.

Наистина, доста скъпо мероприятие. Да се поддадат на такова поведение е присъщо на хора с комплексиран характер, които имат ниска самооценка и разчитат да се издигнат в очите на обществото не със своите умения и дадености, а с външен блясък и модно парадиране. Все пак, ако това го правите упорито и последователно и имат финансовите възможности да си го позволяват, би могло да се приеме също за проява на вид характер.

Но по този начин се обличат на доста разхитителен начин а живот и се поставяте в услуга на модната уловка, която е създадена именно с цел да Ви изсмучи финнасово колкото е възможно повече. Т.е. превръщате се доброволно в най-добрия възможен целеви профил за модния маркетинг - моделиерите обичат най-много точно хора като Вас, понеже Вие им правите голям, постоянен и предвидим търговски оборот.

Обличане с вкус.

Последното от трите понятия, да се обличате “с вкус” означава, че притежавате умението да се обличате добре, правилно да подбирате и съчетавате различните части на облеклото си, обувките, аксесоарите, като по този начин постигате да Ви възприемат като човек, който се носи красиво и уместно, с вкус, без излишества и помпозност. Този начин на обличане не означава, че непременно трябва да се съобразявате с последните тенденциите на модата.

Обличане със стил.

Докато стилността не е нито едното, нито другото, а умението във всеки свой образ да подчертаете своята индивидуалност, собствените индивидуални достойнства, да скриете умело някои свои недостатъци, дали с подходящ комплект или аксесоар или с игра с геометричните пропорции и съчетания. Това означава да заложите и на характерни свои любими и постоянни елементи или някои необичайни съчетания. В този начин на носене може да заимствате отделни модни или наложени елементи от облеклото, но всичко това е пречупено през Вашето характерно отношение към външността Ви като израз на Вашите способности и качества.

Това е стила - съвкупност от неповториме, необичайни и неочаквани решения във Вашия образ, по които е възможно да бъде описан Вашия общ маниер на обличане. При това не е чак толкова трудно човек да се научи на стилност, стига да притежава определен вкус и да не е фанатично привързан към уловките на модата, която най-малко може да се нарече индивидуален образ на носене, поради засилената си комерсиалност и конфекционност.

Стилът създава комфорт.

Пробвайте, експериментирайте, учете се от опита си, а като основен критерий заложете собствения си комфорт, при това не само физически, а най-вече психологическия. Може би ви се е случвало да срещнете неочаквано свой стар познат и да изпитате неудобство, че го виждате не в най-добрия му външен вид. Стилът може да Ви помогне да избегнете този капан и винаги да се чувствате уверено, независимо дали сте облечени в делово или вечерно облекло, или излизате на разходка и за спорт. Най-важното е стила да Ви помага да се харесвате.

-------------------------------------------------

Традиционно мъжко облекло на българите.

Основен състав на традиционно мъжко облекло.

Основният състав на традиционното мъжко облекло на българите се образува от

• риза,
• гащи и
• пояс.

Между мъжката и женската риза няма съществени различия. Те са ушити от един и същ плат, с еднаква кройка. Основното различие между тях е в дължината (мъжката риза стига до коленете) и във вида на шевичната украса.

Мъжката риза съществува в два функционални варианта:

• -    празнична риза за ергени, годеници и младоженци и
• -    всекидневна риза за мъже от всички възрасти.

Всекидневната мъжка риза е нашита по огърлието и пазвата със сусмен и кумански бод във вид на плетеници от геометрични фигури. Зетската риза, на младоженците, както и тази на ергени и годеници има зашита за огърлието широка правоъгълна яка. Подобна по вид на всекидневната мъжка риза, но с по-тясна ивица, която оформя огърлието и дълбоко цепнатата, почти до кръста пазва. По две или три такива ивици са нашити и по предницата на ризата. На врата огърлието се връзва с връзки, усукани от червени копринени и черни вълнени конци.

Бирнеци.

В традиционното мъжко облекло на българите са познати две сезонни разновидности на гащи. Едните от тях, наречени бирнеци, се носят през по-голямата част от годината и са направени от домашен бозав (естествено кафяв) или боядисан в черно шаяк. Другите дрехи, известни като гащи, са от пъртено (конопено) платно и се носят по време на летните горещини. В големите студове гащите се обуват и под бирнеците, като изълняват ролята на долно облекло.

Гащи.

Гащите се кроели по-просто от бирнеците и били без украса. Техните крачоли били от цели боеве и се правели сравнително тесни и къси до над глезените. Дъното им се състояло от правоъгълно парче платно, което, прегънато на две образувало почти квадратна предна и задна част. Квадратното дъно образувало гънки, които се диплели над коленете.

Бирнеците са дрехи, които също имат крачоли, ушити от цели боеве, но са по-дълги и стегнати около глезена, където се завързват от вътрешната страна на крака с връзки или се закопчават с телени копчета. Техните крачоли са разширени от долната тясна част към коленете с малки клинчета.

Дъното им, което е сравнително по-прибрано и високо, е оформено от четири триъгълни клина, които два по два образуват трапец. Всеки трапец служи съответно за предна и задна част. Както и гащите, бирнеците се стягат в кръста с чукур, нанизан в чукурлук. В страничните си шевове те имат цепки за джобове, без вътрешна част.

Широк пояс.

Според общите принципи, присъщи на българското традиционно облекло, и мъжете стягат кръста си с широк вълнен домашно тъкан пояс, който увиват стегнато над ризата и гащите. Мъжкият пояс е вълнен, четворно тъкан, широк около 30 см и дълъг около 3 метра. При единия си край има къси ресни, които се подпъхват при увиване.

Опасите на по-младите мъже са червени, а на възрастните-тъмнокафяви, тъмносини и черни. Както едните, така и другите имат в тесните си краища бели кенари. При празник ергените слагат над опасите си кожен колан, кован с габъри, който се закопчава отпред с метална катарама. На каиша отпред са закачени и жълти метални синджирчета.

Традиционен български костюм.

Като цяло описаният състав на традиционното мъжко облекло на българите просъществувал до 20-те години на 20 век. Времето на войните, в които се срещали мъже от различни краища и възрасти, имало решаващо значение за изменение на дрехите. След тях младото поколение изоставило българския традиционен костюм и се приспособило към унифицираните за времето мъжки дрехи.
----------
Още препоръки, мнения и допълнения по темата може да четете и правите по-долу - в коментарите.

Българско народно облекло

Традиционно българско народно облекло

Българското народно облекло от периода ХVIII - ХIХ в. може да бъде една много интересна тема, ако се погледне като система от символи и знаци. То е показателно явление за типа социален живот от областта на материалната култура, защото връзката между него и човека е много тясна и непосредствена. 

Жилището и останалите сфери на материалния бит, които също задоволяват жизнено важни битови потребности, не съпътстват винаги и навсякъде човека. Те не са така неразривно свързани с него, поради което и не могат в такава степен да поемат и отразят информация за характера на социалния живот, както това е възможно при облеклото.

Материали за облекло.

Материалите за облеклото, с които нашата етнографска наука разполага са главно от посочените вече – ХVIII - ХIХ в. Това предполага проучване на българския народен костюм в тези хронологически граници или по-точно в типичното за тогава патриархално българско село.

Българското патриархално село

Според историческите изследвания българското патриархално село е специфична социална единица, която в резултат на многовековната политическа зависимост притежава някои особености, отличаващи я от феодалните селски формации в други страни. Българската феодална класа е ликвидирана от продължителното османско владичество, а преобладаващата част от българското население, изтласкано главно в селата, запазва в общи линии до към средата на ХIХ в. своята относително социална еднородност и общинно-задругарски взаимоотношения.

Патриархален бит и народно облекло.

По тези причини чак до края на ХIХ в. и дори в някои случаи през началните години на ХХ в. нашето село все още пази редица белези от стария патриархален бит и съответстващото му българско народно облекло. Затова за социолози и етнографи то е типичната социална среда, в която протича народният живот и се гради традиционната народна култура. 

Според изследванията патриархалното българско общество е общество на простото възпроизводство, в социалната структура на което е залегнал традиционният производствен опит при господството на естественото разделение на труда по пол и възраст.

Как се съхранява чистотата на българското народно облекло преди Освобождението?

Облеклото на народа.
Закъснялото индустриализиране в България преди Освобождението е причина всичко за облеклото на народа да се изработва в къщи, като костюмът само се допълва с някои по-второстепенни занаятчийски произведения.

Западноевропейска мода.

Освен това липсата на контакт с по-бързо живеещата, т. е. по-бързо менящата се западноевропейска мода е причина за чистотата на българското народно облекло и запазването му от механичното прилагане на чужди модни елементи.

Промени в народния костюм.

Промените, на които е подложен народния костюм, се дължат на местни специфични фактори, а художествените му качества са плод на народни естетически разбирания, развивани и критично оформяни в средата на жителите на селището или на близко отстоящи селища.

Художествени качества на народния костюм.

По такъв начин в народния костюм са залегнали високи художествени качества, плод на дълго и пълно с търсения и подобрения развитие, осъществявано през поколения в средата на семейството и селището, като всеки тип народен костюм достига до състояние на неповторима художествена завършеност.

Народно облекло след Освобождението.

След Освобождението бързо настъпват нови условия за живот, които пряко се отразяват върху народното облекло. Градският пазар се обогатява с европейски индустриални стоки. Между тях са застъпени текстилни произведения, които се предлагат готови.

Така в народното облекло навлизат отделни съставки, неприсъщи дотогава за народния костюм, които често пъти зле се свързват с общия стил на костюма (готови обувки, чадър и др.) или пък се използват тъкани или пасмантерийни изделия в украсата.

Убиване на хармонията и съвършенството.

Така навлезлите елементи, макар че се възприемат поради удобството им и поради облекчението, което те дават при направата на костюма от художествено и естетическо гледище, убиват постепенно хармонията и съвършенството, до което българската народна носия бе достигнала.

Бело-дрешна мъжка носия.

Най-старият тип мъжко облекло е запазен в западната и средната част на Северна България — бело-дрешната мъжка носия, а най-стар тип женско облекло е т. нар. двупрестилчена носия, която обхваща цяла Северна България до Силистренско и Разградско.

Народни носии.

Тези носии имат до голяма степен сходства с някои народни носии в Румъния, където народните носии са претърпели силни славянски влияния поради обстоятелството, че Румъния е обкръжена отвсякъде със славянски народи, а така също и по стари традиции.

Българско мъжко облекло.

Известно е, че българското мъжко облекло до XVII и XVIII век е било все още белодрешно (ктиторите в Гложенския манастир, в църквата в с. Добърско, Благоевградско, в пътеписа на Курменен и др.). В процеса на „потъмняването" обаче, който обхваща по-голямата част от страната, остават незасегнати и до края на турското робство Западна и Северозападна България. 

 

 

Риза и сукман в женската носия от тракийски тип.

Женската носия от тракийски тип

В състава на женската носия от тракийски тип влизат: риза, сукман, престилка, връхни дрехи и някои допълнителни части. Селищните различия в носията се изразяват главно в детайлите на орнаментите, в някои второстепенни части или в особените местни названия на дрехите.

Риза

Ризата е позната само с това название и има права или проста кройка. Характерното за нея е, че се състои от един цял плат с размера на домашно тъкано платно, който, прегънат на две, образува предницата и гърба на ризата. Този плат се нарича бой или стан. Изрязаният на прегъвката му отвор за главата е известен с названието огърли или огърляш (среща се само в с. Белозем), а цепката към пазвата - пазва. Най-често подмишниците на ризата имат малки квадратни вставки, на¬печени алтици или подлакътници. Предницата и гърбът се разширяват от двете страни с триъгълни парчета плат, наречени клйни или кучета. Ръкавите са прави, прикачени направо за основния плат, и са пуснати свободно при китките.

Местна женска риза

Местната женска риза до края на миналия век е била от вълнен или конопен плат. От началото за XX в. тя започва да се шие с ръкави и пазва от домашен памучен плат или да се прави цялата от мелезно платно (тъкано с памучна основа и вълнен вътък). От 20-те години на нашия век ризата става изцяло памучна, като се шие от домашно тъкано, но с фабрична прежда плътно. Някогашната конопена или вълнена риза била с разноцветни шевици от копринени, ленени и вълнени конци, нашити по ръбовете на полите, пазвата и ръкавите.

Бельото не е било познато на жените до началото на XX в. 

То започва да се носи редовно едва от 30-те години насам. По-старият вид сукман бил тесен и прав и се кроял, както и ризата, от един цял плат, наречен стан или бой, разширен с по два странични клина. За разлика от по-късно разпространилия се тук многоклинат сукман старият тесен се наричал опетняк. Той се шиел от черен дебел домашен шаяк и бил обточен по пазвата, извивките за ръцете и ръба на полите с черни и цветни гайтани.

Украса на сукмана.

С червено сукно, с разноцветни ширити и гайтани била украсена и пазвата на сукмана, а на раменете си той имал малки издатъци от сукно, наречени свраки. Долната част от полите на сукмана били апликирани с правоъгълни ивици от бяло и червено сукно, нашито по същия начин отгоре с разноцветни вълнени конци, ширити и гайтани. Бързо разпространение в местната носия след този сукман получават широките сукмани, при които броят на клиновете достига от 6 до 18— 20.

За да се избегне практическото неудобство от тежкия многоклинат сукман, в някои села той започва да се шие от по-тънък литотъкан и нетепан домашен плат. Променя се и неговата украса. В зависимост от вида и бродерията по пазвата и полите се обособяват няколко вида модни за времето си сукмани. Това са: тефтичовият сукман, бродиран с разноцветни вълнени прежди; тартъреният сукман — с бели и жълти сърмени конци; пушковият сукман — с продълговати златисти мъниста, и тютюрме-лиеният сукман — с паети.
----------
Още препоръки, мнения и допълнения по темата може да четете и правите по-долу - в коментарите.

Българското народно облекло преди Освобождението?

Облеклото на народа.

Закъснялото индустриализиране в България преди Освобождението е причина всичко за облеклото на народа да се изработва в къщи, като костюмът само се допълва с някои по-второстепенни занаятчийски произведения.

Западноевропейска мода.

Освен това липсата на контакт с по-бързо живеещата, т. е. по-бързо менящата се западноевропейска мода е причина за чистотата на българското народно облекло и запазването му от механичното прилагане на чужди модни елементи.

Промени в народния костюм.

Промените, на които е подложен народния костюм, се дължат на местни специфични фактори, а художествените му качества са плод на народни естетически разбирания, развивани и критично оформяни в средата на жителите на селището или на близко отстоящи селища.

Художествени качества на народния костюм.

По такъв начин в народния костюм са залегнали високи художествени качества, плод на дълго и пълно с търсения и подобрения развитие, осъществявано през поколения в средата на семейството и селището, като всеки тип народен костюм достига до състояние на неповторима художествена завършеност.

Народно облекло след Освобождението.

След Освобождението бързо настъпват нови условия за живот, които пряко се отразяват върху народното облекло. Градският пазар се обогатява с европейски индустриални стоки. Между тях са застъпени текстилни произведения, които се предлагат готови.

Така в народното облекло навлизат отделни съставки, неприсъщи дотогава за народния костюм, които често пъти зле се свързват с общия стил на костюма (готови обувки, чадър и др.) или пък се използват тъкани или пасмантерийни изделия в украсата.

Убиване на хармонията и съвършенството.

Така навлезлите елементи, макар че се възприемат поради удобството им и поради облекчението, което те дават при направата на костюма от художествено и естетическо гледище, убиват постепенно хармонията и съвършенството, до което българската народна носия бе достигнала.

Бело-дрешна мъжка носия.

Най-старият тип мъжко облекло е запазен в западната и средната част на Северна България — бело-дрешната мъжка носия, а най-стар тип женско облекло е т. нар. двупрестилчена носия, която обхваща цяла Северна България до Силистренско и Разградско.

Народни носии.

Тези носии имат до голяма степен сходства с някои народни носии в Румъния, където народните носии са претърпели силни славянски влияния поради обстоятелството, че Румъния е обкръжена отвсякъде със славянски народи, а така също и по стари традиции.

Българско мъжко облекло.

Известно е, че българското мъжко облекло до XVII и XVIII век е било все още белодрешно (ктиторите в Гложенския манастир, в църквата в с. Добърско, Благоевградско, в пътеписа на Курменен и др.). В процеса на „потъмняването" обаче, който обхваща по-голямата част от страната, остават незасегнати и до края на турското робство Западна и Северозападна България.
-------------------------------------------------
----------
Още препоръки, мнения и допълнения по темата може да четете и правите по-долу - в коментарите.

Женско традиционно облекло.

Женското традиционно облекло

В основата на женското традиционно облекло са ризата, пещималът, престилката и поясът, които са задължителни за носене от жените във всички възрасти и случаи. Промяната на възрастта, семейното положение на жената, различните сезони и битови потребности налагат включване на редица допълнителни части.

Женска риза

Женската риза заема основно положение в носията и има определящо значение за нейния външен облик. Тя е дреха, която от раждането буквално не се сваля от гърба. Ризата е от „туникообразен” тип със специфична кройка и украса, придаващи линейна очертаност на носията. Тя пада права по тялото, а украсата се състои от шевични ивици, обточващи пазвения отвор, ръбовете на полата и ръкавите.
 Състои се от цял неизкроен домашен плат, който е преметнат през раменете и образува боевете (предница и гръб). В средата на прегъвката има отвор за главата с дълбоко цепната пазва. Ръкавите са широки и прави, с дължината си покриват китките на ръцете. Ризата се носи стегната в кръста.

 Отзад, над стегнатата в кръста риза, се опасва пещемал. Той изпълнява ролята на задна престилка в женското облекло. Пещемалът е широка, съшита от два плата престилка, набрана като верило в ситни гънки. Той е дълъг до около прегъвките на коленете, а в страни не се застъпва от предната престилка. Пещемалът се носел непрекъснато от жените във всички възрасти, като се свалял само преди лягане.

Престилка

Като при всички двупрестилчени носии и в женския костюм отпред над ризата се пасва престилка. Нейната отличителна особеност е специфичната художествена украса и голямоторазнообразие от варианти на престилки с различна функция в бита. Престилките към женската носия биват главно три вида-престилчи, бяла тирена ута и черна ута.

Женски пояс

Женският пояс е широк 3-4 см и дълъг към 4 метра. Тази дължина позволява да се увие неколкократно около кръста. Женските пояси са с преобладаващ винено червен цвят, а очертанията на фигурите са главно от черни, бели и малко жълти, кафяви и масленозелени конци. Орнаменталния пояс, наречен още гердан, е изпълнен главно с растителни орнаменти, контурите на които са очертани предварително на стан, а след това са нашити с бели памучни конци. Орнаментиката се отличава с белите графични очертания на дребните като снежинки или по-едри цветя, които контрастно се открояват върху черното поле. Само някои детайли са довършени с червени или зелени вълнени конци.

Това е характерният за традиционната българска женска носия изпълнителски похват, широкото използване на цветовия контраст, който допринася особено много за изграждането на нейния специфичен художествен стил.

----------
Още препоръки, мнения и допълнения по темата може да четете и правите по-долу - в коментарите.

Българското народно облекло по време на ранното средновековие.

Облекло от византийски тип

Между костюма от XIV и костюма от XV век в България съществува дълбока разлика. Облеклото от византийски тип е изчезнало през XV век. Още през XIVвек то се явява предимно като традиционен дворцов тържествен костюм. Успоредно с него обаче в ежедневието си членовете на царското семейство и представители на управляващата класа се обличали в костюми, които носят белези на западни влияния. През XV столетие с изчезването на царската власт изчезва и облеклото от византийски тип като общоприето тържествено облекло, въпреки че отделни негови елементи остават да съществуват дълго, като претърпяват значителни промени.

Българското облекло от  XV век

За българското облекло от  XV век свидетелстват запазените ктиторски портрети от малките манастирски църкви в Драгалевския и Кремиковския манастир. В тези стенописи липсват традиционните царски портрети. България е под турска власт и въпреки, че София е значителен административен и военен център, местните първенци Радослав и Радивой са успели да издействат разрешеие за възстановяване и изписване на двете малки църкви.

Костюмът на ктиторите в Драгалевци и Кремиковци показва облеклото на български първенци, което е изминало дълъг път на развитие и е скъсало с формите на на костюма от византийски тип.

В основни линии дрехите са получили много повече пластичност. 

Това проличава в ширината на дрехите, в обема на ръкавите, в появата на разнообразни, големи обърнати или изправени яки. Характерна особеност в току-що споменатите стенописи е тази, че ризата заема голямо място в костюма. Тя е богато украсена с везба и е изящно завършена около врата и при китката. Изтъкването на ризата, подчертавването й в облеклото е много характерен белег за ренесансовия костюм изобщо. Тя е признак за култивираност в облеклото. Търсенето на такава кройка за горната дреха, при която да се намери отвор, през който да се вижда изящна бяла ленена риза, подредена в дребни фалти и набори, извезана с цветна коприна, е моментът от гледище на историята на костюма, когато се оформя мирогледът на ренесансовия човек. Тази изява не е преднамерена, тя е резултат на новото разбиране за бита и е спонтанен израз на достойнството и културата на излизащия от средновековието европеец.

Българската женска дреха - сукман.

Същата еволюция се наблюдава и в българската женска горна туника (сукмана). В украсата на долната туника е налице характерната композиция на везбена украса върху женската риза.
Самото изпълнение на костюмите през XV век е извънредно изискано. Те са подплатени с тъкан в друг тон. Тази подплата заздражяжа дрехата, дава й по-хубава линия, а от друга страна, се явява и като чисто декоративен елемент – както тонален, така и пластически. Краищата на дрехата (пазвата, огърлето, прорезите на ръкава) са обточени с цветни ивици везби или апликации, които имат функционален, така и декоративен смисъл. Същото значение има и обточването или подплатяването на дрехите с кожа. Закопчаването на дрехата в стеснените места – долен край на ръкава, пазва и други, се осъществява с копчета, които освен функционалното си предназначение са майсторски използвани като украса на костюма.

Висока битова култура в България

Следва да се извади заключение за високата битова култура в България в края на XIV и през XV век и за ренесансови схващания за облеклото. На лице е не само майсторско техническо реализиране на костюма, но и културна и артистична композиция на облеклото като цяло. В XV век българския народ още не е изпитал най-жестоката тежест на турския гнет. Все още са налице културата и мирогледът на един народ, стъпващ на прага на Ренесанса. С XVI век обаче, който съвпада с върха на турската военна мощ, робството потопява в мрак и нищета народа ни. Настъпилите нови условия на живот  неумолимо формират нови форми в облеклото. Но успоредно с това не скъсва нишката, която свързва народната носия от края на XIX век със зората на Ренесанса.

Интересни впечатления от България

Бертрандон дьо ла Брокиер, дворцов съветник на Филип Добрия Бургундски, предприема през 1432 – 1433 г. пътешествие до Ерусалим и прави едно забележително по своя език, наблюдателност и остроумие описание на своето пътуване. В пътеписа му са отбелязани много интересни впечатления от България и Балканския полуостров от първия период на турското владичество, по време когато Цариград още не е бил завзет от турците. Тия пътеписи са ценни и за това, че документират един съществен факт за развитието на българския костюм: че представителите на управляващата класа от Втората българска държава са потърсили спасение сред народа.впечатленията на Брокиер се отнасят към едно време, твърде близко до разпадането на Втората българска държава, и затова той е могъл да забележи различия в начина на обличане и изобщо във външния вид на някои от жените, произхождащи от бившата управляваща класа.

Елементи от болярското облекло

С течение на времето обаче тия различия са изчезнали, като само отделни елементи от болярското облекло (било композиция, украса, везба или тонални съчетания) преминават в народния костюм, значително претворени от вкуса и материалните възможности на народа. По такъв начин запазването на известни елементи от българското болярско средновековно облекло в народната носия чак до XVIII и  XIX век е било улеснено.

Турски период.

През XV век турците все още били заети в настъпление към Цариград и поробване на Балканския полуостров. Затова те не отделяли особено внимание и сили за цялостното ликвидиране на всички представители на българската феодална класа. Така се обяснява обстоятелството, че в началото на турското робство отделни български местни феодални владетели продължават да имат известни права и икономическа мощ дотолкова, че да могат със свои средства да възстановят църкви и да имат авторитет пред турците да издействат разрешения за това. През XVI век, който съвпада с върха на турската военна мощ, целият български народ във всичките си слоеве е сведен до еднакво безправна, обедняла, ограбвана и потъпкана маса. В този период били разрушени много селища и църкви и непрекъснато били преследвани и избивани всички по-будни българи.

Българското облекло през XVI век

Турско население било заселвано по системен начин в най-хубавите земи на България и Балканския полуостров. Не са запазени образни паметници, които да свидетелстват за българското облекло през XVI век. За живота на българите обаче, за техния бит и облекло говорят редица пътеписи на чужденци, минавали през разорените български земи през XVI век. От тези откъсечни писмени данни не може да се възстанови съдържанието на българското облекло в неговата цялост, но все пак могат да бъдат направени общи заключения и да се установи връзката с предшестващи и по-късни периоди от развитието му.

Народно облекло

През XVI век българският народ окончателно е бил сведен до безправна маса с тежък поминък и примитивен начин на живот. Народното облекло следователно е било изработвано с  материалите, с които българите са разполагали и които са произвеждали като земеделци и скотовъдци – лен, коноп, вълна и животински кожи. Тъканите били изработвани най-често в естествените тонове на животинските и растителни влакна – естествените  цветове на сивобелия лен и коноп, кремавобелия тон на вълната и коприната, бежовите, орехови, кафяви или черни натурални цветове на вълната и др. Боядисвани са били относително малки количества прежда било за втъкаването им като украсен орнамент (ивици, квадрати и др.), било като цветна везбена украса на ризите (дрехи).
-------------------------------------------------
Още препоръки, мнения и допълнения по темата може да четете и правите по-долу - в коментарите.

Магазин за дамско облекло

Магазин за дамско облекло ще Ви носи печалба, но...

 

Как да отворите магазин за дамско облекло?

За да се отвори магазин за дамско облекло трябва да се отдели внимание на факторите, които ще повлияят при откриването му. Дали пряко или косвено всеки от елементите на микро- и макромаркетинговата среда ще окаже своето влияние при отварянето и представянео на магазина и поради тази причина те трябва да бъдат разгледани и съобразени с конкретната ситуация, в която се намирате.

Факторите на микромаркетинговата среда са следните:

•      Потребители (клиенти)
•      Доставчици
•      Маркетингови посредници
•      Конкуренти
•      Контактни аудитории

Конкуренция и потребители.

Ако решите да отваряте магазин за дамско облекло, смятам, че най-силно влияние ще окажат конкуренцията и потребителите, затова на тях трябва да се обърне първостепенно внимание.
Клиентите на магазина  за дамско облекло са, разбира се, най-вече дамите. В нашия случай потребители ще са отделни лица, купуващи стоката за лично потребление. Дамите, желаещи да са красиви и добре облечени са много на брой. Затова е добре дрехите в магазина да обхващат широка възрастова група. Да са предназначени за ученички, студентки, както и за по-възрастни жени, обичащи да са стилни.

Покупка на дрехи от дамите.

Тъй като трябва да се съобразите с мотивите, целите и критериите за покупката на дрехи от страна на дамите, облеклата ще са модни, елегантни, до някаква степен фрапантни, но не прекалено натрапчиви и екстравагантни. Целите и мотивите на дамите, които ще ги закупуват са да бъдат в крак с модата, да облекат качествени дрехи, в които да се чувстват красиви и привлекателни и да позволяват да изразят собствения си стил. Съобразявайки се с финансовите фактори цените ще бъдат сравнително достъпни, но на това трябва да обърнете внимание малко по-късно.

Директно от производителя, без посредник.

Относно посредниците вероятно ще е по-изгодно да пазарувате директно от производителя, вместо да използвате посредници. Пряката доставка ще Ви бъде по-изгодна, защото ще Ви даде възможност стоките да бъдат доставени транзитно. Много важен фактор от микромаркетинговата среда е конкуренцията. Отварянето и представянето на магазина Ви ще бъде повлияно в значителна степен именно от съществуващата конкуренция. Това е факт, тъй като има множество магазини, особено за дамски облекла.

Търговско местоположение на магазина за облекло.

Затова е добре Вашия магазин, особено ако в него ще продавате дамско облекло,  да се намира на главна улица, близо до центъра, като край него най-вероятно ще има и други подобни. Първо е добре да разучите състоянието на конкурентите - каква стока продават, какво е качеството и, на каква цена реализират продажбите, до каква степен облеклата отговарят на модните тенденции и т.н. Сравнявайки своите стоки с тези на кокурентите се опитайте да откриете техните по-слаби страни и да се възползвате от тях.

----------
Още препоръки, мнения и допълнения по темата може да четете и правите по-долу - в коментарите.

Нашето облекло е нашата визитка - бизнес код.

Как да се обличаме?

Няма значение колко сте талантливи или упорити, ако не познавате правилата в обществото, няма да успеете - непременно ще Ви спънат. Модните стилове се менят, възрастта също, фигурата и тя се променя. Живеем във визуално общество. Как се обличаме, означава кои сме и къде искаме да стигнем. На работния пазар е много важно как сме облечени. На първа среща се съди 55% по облеклото ни, 38% по това, как звучим и едва 7% по това, какво говорим за нас. Най-силното впечатление се създава в първите 7 секунди.

Няма точни правила за бизнескод, но има основни типове бизнес облекло.

•    Корпоративен тип:

За мъжете: класически костюм, риза, вратовръзка, затворени обувки.
За жените: костюм от 3 части – сако, пола, панталон, или рокля със сако, риза или блуза, затворени обувки със средно висок ток (5 см).

•    Бизнес-тип – той е между корпоративния и casual.

За мъжете – панталон и сако, различни по цвят, без вратовръзка.
За жените – пола, панталон, блуза, блуза с жилетка, пуловер, обувки или ботуши, поло и жакет.

Бизнес casual или в петък – без сако.

•    Less jewelry is best!

Бижутата не трябва да са много. Най-подходящи към бизнескода на облеклото са перлите. Само един пръстен и една халка. Злато и сребро се комбинират. Не трябва да се вижда марката. В офиса не се носят фамилни антични бижута, нито пък дрънкащи гривни. Мъжът може да има пръстен на малкия пръст или халка. Но никакви гривни и ланци, те говорят за ниско самочувствие. Коланът трябва да подхожда на обувките. Чантата – да е в различен цвят.

----------
Още препоръки, мнения и допълнения по темата може да четете и правите по-долу - в коментарите.

Български бит и дрехи.

Българска култура и облекло.

Идвайки на Балканите, българите носят със себе си своята култура. Те носят един нов начин на живот, който се отразява не само на обикновения бит, но и на тяхното облекло. Според древните автори, характерната дреха на славяните е широката и права риза, която е изработена обикновено от лен или коноп. Те се носели както от мъжете, така и от жените. Въпреки това тя се различавала.

Риза.

Ризата при мъжете стигала до бедрото, а при жените до глезена. За разлика от славяните, чийто облекла са направени от материали от растителен произход, то ежедневното облекло на българите е приготвено от животинска кожа. Вида на суровините издава до голяма степен техния начин на живот.

Народна носия.

Наред с това влияние в тогавашната народна носия оказват и текстилните традиции на завареното местно тракийско население. След приемането на християнството през 865 г. с новата религия в българските земи навлизат редица луксозни стоки в това число и дрехи.

Константинополската мода

Така българската аристокрация, чийто висши представители са българските владетели започват да следват Константинополската мода. По този начин те се разграничават от обикновения народ. Въпреки това местните славяно-български традиции в областта на народните дрехи продължават да съществуват. 

----------
Още препоръки, мнения и допълнения по темата може да четете и правите по-долу - в коментарите.

Какво е било облеклото в древна Тракия?

Облеклото в древна Тракия.

Проучванията на облеклото в Древна Тракия имат сравнително дълга история. Разглеждани са дрехите на траките, изобразени върху гръцки вази и върху паметници на римската монументална скулптура; правени са опити за възстановяване на костюма въз основа на археологическите материали, на вотивната и на надгробната пластика. Сред най-ранните изследвания по тази тема е анализът на сведенията на античните писатели. В съвременни етнографски разработки се търсят тракийските елементи в българското народно облекло. Въпреки тези проучвания обаче и до днес липсва цялостна представа за вида на носените в Древна Тракия дрехи, както и за материалите, използвани при направата им.

Данните от писмената литературна традиция са оскъдни. 

Обикновено античните автори обръщат внимание на онези елементи от тракийското облекло, по които то се различава от елинското. Липсва обаче описание, въз основа на което да бъде направена сравнително точна възстановка на носените по това време дрехи. Климатичните условия и спецификата на почвите в обитаваните от траките земи не позволяват съхраняването на тъканите и на другите материали (козина, кожа и др.), от които са изработвани дрехите. Ето защо откриваните в гробовете принадлежности към облеклото са най-често различни видове метални закопчалки, апликации и части от колани.

Вид на носените дрехи.

Обикновено изводи относно вида на носените дрехи се правят въз основа на тяхното разположение върху телата на погребаните. Много често обаче тези предмети са оставяни в гробовете само като дар, без да маркират местата на закопчаване или притягане на дрехата. Поради това привличането им като доказателства при реконструкцията на костюма е възможно само в отделни случаи и то при видима повторяемост на тяхното разполагане. Трябва също да се има предвид и обстоятелството, че дори и открити по местата им, тези предмети следва да се разглеждат като част от костюма, в който е погребан мъртвият, т.е. в контекста на обредно по своя характер облекло.

Опит за реконструкция на облеклото.

Всеки опит за реконструкция на облеклото трябва да бъде съобразен с три важни фактора, които оказват влияние върху формирането и развитието му: климатът, местните традиции и модните тенденции на епохата. През засегнатия период земите, обитавани от траките, остават почти изцяло в зоната на умерения континентален климат. Според наблюденията на специалистите, от края на ІІ хилядолетие до І в. пр.Хр. този район на Европейския югоизток се характеризира с редуване на сухи и на топли периоди с чести дъждове и с продължителни застудявания. Времето е нестабилно, а климатът е суров, като се отличават четири годишни времена. От всичко това следва, че в по-голямата част от тези земи би трябвало да се носят облекла, чиято материя и кройка зависят от сезона, за който са предназначени.

Местни традиции за обличане.

Влиянието на местните традиции се проявява в зависимостта между начина на обличане и поминъка на населението, във въздействието на специфичните за всяка общност естетически критерии, в отпечатъка, който неизбежно налага обичайно-обредната практика, както и в консервативността на някои от елементите на облеклото. Всички те придават на костюма и регионално своеобразие, и етноразличителна окраска. Що се отнася до модата, тя също има своята роля. Особено силно е влиянието на Юга, което на места дори води до ранна замяна на местното облекло с характерни за елините дрехи.
----------
Още препоръки, мнения и допълнения по темата може да четете и правите по-долу - в коментарите.

Облекло за управител ресторант | dLambow

 

Нужно ли е професионално облекло за управител на ресторант?

Трябва ли управителя на ресторант да носи униформа?

Работя като готвач в ресторант в центъра на града. По време на работа обличам специални дрехи - нося подходящи чехли и шапка – общоприет начин за външен вид на това работно място.
Управителят на ресторанта, г-н Х, е на този пост от 4-5 години. Откакто работя при него, не съм го видял нито един работен ден облечен делово. Той винаги е с дънки, пуловер, маратонки /понякога и с обувки/. Не носи табелка с името и длъжността си.

Нужно ли е професионално облекло за управител на ресторант?

Униформено облекло и професионален вид

Ако съм клиент и не го познавам, никога няма да предположа, че той е управителят. Всъщност и останалите работници – бармани и сервитьори, работят с униформено облекло. Единствено г-н Х е винаги спортно, но не и спортно-елегантно облечен. Освен това дрехите му често не са изгладени, с оръфани и избелели места, с липсващи копчета. Обувките му не са чисти.

Професионалните привички на управителя

Не отговарят на неговия пост и останалите части на визуалния, както и на вокалния и вербалния компонент от сигналите, с които той общува с останалите хора -

• стойка,
• поза,
• походка,
• начин на сядане,
• движение,
• жестове,
• изражение на лицето,

както и неподходящи привички, както и редица неподходящи привички като:

• почесване,
• ресане,
• чистене на зъбите,
• прозяване,
• дъвчене на дъвка,
• мляскане,
• липса на усмивка,
• подвикване,
• нецензурни изрази,
• сила на говора,
• стил на изказа и др.

 

Професионално излъчване

Цялостното му излъчване и поведение не може да се каже, че е професионално. Това обаче не прави впечатление на мениджърите и собствениците на фирмата.

Като клиент на други заведение съм забелязал, че такова е отношението към външния вид на много управители и мениджъри. Дори ми се струва, че този имидж е по-често срещан, отколкото деловия.

За съжаление така е не само в сферата на туризма. 

Причините за това са различни:

• традиции,
• национални особености,
• икономическо състояние в страната,
• стандарт на живота и др.

Не бих се наел да прогнозирам дали това ще се промени и ако да, то след колко години. Но определено не е в полза на бизнеса.

----------------

Българска носия

 

Българска носия при мъжете и жените.

Основната разлика между народната носия за мъже и жени у българите се състои в това, че мъжете носят гащи, т. е. затворена крачолна дреха на долната част на тялото, а жените дълга отворена дреха – фуста или рокля. 

 

Аба

До немного одавна обаче, до края на първото десетилетие на 20 в., момчетата до към десетата си и повече годишна възраст са носели т. нар. аба - дълга до глезените шаячна дреха, закопчавана отпред, обличана над ризата, също така дълга, но затворена. Според спомени на стари хора по-рано и по-възрастни момци са ходели в аби.

Българска носия

Втора разлика е в покривката на главата - калпак или кърпа

у мъжете тя е калпак, а у жените - бяла или друг цвят кърпа, която е съществена особеност дори и при комбинация с едно или друго шапковидно допълнение .  

Навуща и цървули

Еднаквост в облеклото на мъже и на жени съществува преди всичко в обуването на краката. Зимно време и едните, и другите обували чорапи или навивки ”навуща“ и отгоре цървули от сурова говежда, биволска или свинска кожа. 

Ямурлук

Напълно еднаква за жени и за мъже е най-горната дреха, предназначена за дъждовно или ветровито време навън откъщи. Това т. нар.

• - гуня;
• - ямурлук,
• - кебе,
• - опанджак. 

Всяко семейство притежава обикновено по една такава дреха, обща за всички, и се употребява от онзи, които има най-голяма нужда в даден мопент. Гунята, като традиционна част от българската носия, се прави от дебела козинява или вълнена тъкан много добре затепана. 

Кебе

Особено голямо място заема кебето на пастирите в западните райони на Родопите; състои се в простото сшиване на един прегънат плат по начин, колкото да се образуват рамене, а на средата в горния край се пришива качулка от друг къс на този плат. Големите размери на този плат се дължат на това, че е изтакан на прав стан. 

Пояс

Мъжкото облекло у българите е белодрешно и чернодрешно според цвета на горните дрехи. Разликите в същност са много по-дълбоки. Но в тях има и общи особености, които им придават значителна българска специфика. 

Освен кожените калпаци и обуването с цървули еднаква при тях е и ризата. Всички мъже носят широк вълнен пояс или опас, най-често черен, тъмночервен, по –светлочервен или тъмносин. Пояси с бял цвят са изключение. 

Съществуват различия и в начина на опасването на разни места. Пастирите обикновено опасват допълнително върху тъкания пояс и кожен, наричан силях. Последния е с различни прегради, служещи като джобове. 

Шапка

Шапката, която носят мъжете е от агнешка или овча кожа, полусферична или цилиндрична по форма със сравнително високо остригана вълна отвън и кожена подплата от вътре. Цилиндричните форми са с плоски или с конусовидни издължени дъна.
 

Украса на дрехите

Черните дрехи се украсяват най-често по съединителните шевове и по ръбовете - покрай джобовете, ръкавите, крачолите, яката и други. С черни или сини усукани върви, през 19 век - с фабрично изплетени гайтани. Количестжото на гайтан по дрехите понякога е извънредно голямо и показва аристократизъм. В територията на България, заета с чернодрешно облекло, по специално до посочената граница на белодрешното, се срещат носии с черен цвят.

За невестите

Самостоятелна шапка, непокривана с кърпа, е носена от невестите и младите жени до към края на 19-ти век на запад от Софииско. Това е така наречената каица - конусовидна шапчица, образувана от набрано във единия край дълго сравнително тясно и бродирано платно. По същото време в Ломско само младите невести са носели висока кръгла картонена шапка, облечена с бяло платно и опкичена с металически и други украшения. Често и любимо е окрасяването на главата с птичи пера - петлюви или гривици от патка или обикновени кокоши пера, боядисани червено, зелено и други. 

Кабаница или гуня

Разпространението на българското женско и мъжко облекло, неговите кройки и термините при него, сравнени с тези на обкръжаващите ни народи, говорят за историческите връзки между народите. Не липсват в облеклото на българите и елементи, повлияни от по-далечна тракийска и римска традиция, а и по-късно италианска. Това личи например в наименованието на грубата козинчва или вълнена дреха за предпазване от дъжд: кебе, кабаница или гуня в т. н.у родопските овчари. Италианските означения като Gabbano - дреха за дъжд и sciallo - шал, са също указания, в тази насока.
-------------------------------------------------

Училищно униформено облекло | dLambow

 

Равнопоставеност с училищно униформено облекло

Според общественото мнение, чрез въвеждането на училищно униформено облекло може да се постигне равнопоставеност, личностна принадлежност към дадено училище и изравняване на учениците според социалното  ниво. По този начин те могат да покажат реалните си възможности, без да бъдат подтискани от материалното си състояние. 

От проведена анкета сред ученици от осми до единадесети клас става ясно, че общественото мнение сред тях се разделя основно на две противоположни мнения. Част от анкетираните (около 38%) не желаят приемането на униформите и като причина за това посочват предпочитание към използване на собствено облекло и показване на материалните си възможности.

Училищно униформено облекло

Друга част от запитаните (около 58%) подкрепят реализирането на проекта. Според тях това би спомогнало за постигане на оптимални резултати в учебния процес и взаимоотношенията помежду им. Останалите 4% са привидно безразлични към униформите. 

Възоснова на високия процент нежелаещи, може да се направи компромисен вариант, който да дава възможност за избор на облекло в един определен ден от седмицата (например петък). А освен това могат да се осигурят два модела на униформи, като сакото е еднакво за всички (с емблема на училището) и ученичките да имат право да избират между пола и панталон. 

 

Идеята за училищно униформено облекло може да бъде реализирана независимо от големия процент на нежелаещите, като се увеличи разяснителната работа сред учениците относно ползите от реализиране на идеята в училище. А при добра организация и желание, не е изключено да се намерят и спонсори, които значително да облекчат финансовия въпрос, поне за учениците с материални затруднения.

----------------

Бизнес облекло

Бизнес облеклото не е твърде променлива величина. Тук критериите са по-дългосрочни и консервативни. Ето някои от тях:
• Облеклото трябва да говори /по цвят, кройка, материя/ за категорията и професията на хората, които го носят.
• 90 % от хората в света изглеждат добре в дрехи на синя основа.
• Облеклото да е чисто, изпрано и изгладено, а обувките лъснати до блясък.

 

 

Ученическа униформа | dLambow

 

Може ли ученическата униформа да заличи имуществените разликите?

 

Това ли е целта на ученическата униформа?

Основната цел на ученическата униформа е да заличи външните имуществени различия при учениците в една професионална гимназия, която държи на реномето си. Според замисъла, това може да се осъществи чрез осигуряване на еднотипни дрехи, което да символизира не само равнопоставеност, но и личностна принадлежност към една социална група. 

Чрез реализацията на проекта се цели създаване на по-добър творчески климат и изравняване на социално битовото ниво в училищната среда.

Ученическа униформа

 

Реномирана гимназия - реномирана униформа

Представете си една престижна реномирана гимназия или пък колеж, а защо не и обикновено училище? Сградата е прекрасна. Вътре цари изисканост, официалност и ред. Какво още можем да видим? Респектиращи учители, амбициозен директор и. . . ученици облечени в униформи. Нима това звучи нереално или недостижимо? 

Нима това звучи необичайно и неприятно? Защо всъщност униформите са се превърнали в символ на плашещ консерватизъм и предизвикват бунт сред учениците? Може би защото е нещо непознато и все още малко училища спазват тази традиция? Или пък заради нещо друго... ?

Всяка гимназия се бори за повече и повече елит и известност. 

Въвеждането на униформи би било една поредна крачка към изкачването на училището по стълбата на успеха. Би било символ на равенство сред учениците. Би било символ на принадлежност на всеки един от нас, било то учещ или учител, към мястото, което всеки е избрал, както за да получи образование така и да даде каквото може от себе си. 

Темата за училищните униформи е една от най-актуалните в сред учениците. 

Естествено има както много за, така и много против въвеждането им. Всеки си има доводи и всеки е прав за себе си. Но дали всеки, който бърза да заеме позиция, реално се е замислял за предимствата и недостатъците на тези униформи? Ето в това лично ние се съмняваме. 

Защо да не се възползваме от това предимство което училището ни предоставя? Да наистина униформите са едно предимство. Те уеднаквяват, но това е само външно впечатление, и в никакъв случай не означава, че забраняват индивидуалността! 

 

Въвеждането на униформи е уважение

Просто чрез тях може да се стесни границата както на финансовите възможности на всеки ученик, така и да се изтъкне факта, че колкото и да са различни има поне едно нещо което ги обединява – общото заведение, в което получават образованието си. Чрез въвеждането на униформи всяко училище добива по-високо ниво достойнство, уважение и … завист. 

Училищни дрехи подготвят и за живота

Носенето на училищни дрехи от друга страна подготвя учениците и за факта, че след завършване на образование и започване на работа, те ще бъдат принудени да носят работни дрехи, което вече няма да е просто избор, а част от техните ежедневни служебни и трудови задължения. 

Училището не е подиум за модни униформи

Все пак и работата и училището не са подиум за модни изяви, а място където се получават знания и опит, чрез които учениците градят себе си като личности в живота. И не е място в училище те да разчитат на външен вид, за да достигнат успехи и признания. Така, че е добре навреме да приемат това, което след време ще им бъде наложено като даденост. 

Носене на униформи на работното място

Всяка уважавана институция включва в задълженията на своите служители носенето на униформи на работното място. А училището също е важна институция. Защо учениците да не се почувстват съпричастни към нея и към задълженията и отговорностите, които училището носи? Нима самите ние те не са направили избора да бъдат част от него и да бъдат символ и носител на неговите идеали и ценности?

----------------