Българското народно облекло по време на ранното средновековие.

Облекло от византийски тип

Между костюма от XIV и костюма от XV век в България съществува дълбока разлика. Облеклото от византийски тип е изчезнало през XV век. Още през XIVвек то се явява предимно като традиционен дворцов тържествен костюм. Успоредно с него обаче в ежедневието си членовете на царското семейство и представители на управляващата класа се обличали в костюми, които носят белези на западни влияния. През XV столетие с изчезването на царската власт изчезва и облеклото от византийски тип като общоприето тържествено облекло, въпреки че отделни негови елементи остават да съществуват дълго, като претърпяват значителни промени.

Българското облекло от  XV век

За българското облекло от  XV век свидетелстват запазените ктиторски портрети от малките манастирски църкви в Драгалевския и Кремиковския манастир. В тези стенописи липсват традиционните царски портрети. България е под турска власт и въпреки, че София е значителен административен и военен център, местните първенци Радослав и Радивой са успели да издействат разрешеие за възстановяване и изписване на двете малки църкви.

Костюмът на ктиторите в Драгалевци и Кремиковци показва облеклото на български първенци, което е изминало дълъг път на развитие и е скъсало с формите на на костюма от византийски тип.

В основни линии дрехите са получили много повече пластичност. 

Това проличава в ширината на дрехите, в обема на ръкавите, в появата на разнообразни, големи обърнати или изправени яки. Характерна особеност в току-що споменатите стенописи е тази, че ризата заема голямо място в костюма. Тя е богато украсена с везба и е изящно завършена около врата и при китката. Изтъкването на ризата, подчертавването й в облеклото е много характерен белег за ренесансовия костюм изобщо. Тя е признак за култивираност в облеклото. Търсенето на такава кройка за горната дреха, при която да се намери отвор, през който да се вижда изящна бяла ленена риза, подредена в дребни фалти и набори, извезана с цветна коприна, е моментът от гледище на историята на костюма, когато се оформя мирогледът на ренесансовия човек. Тази изява не е преднамерена, тя е резултат на новото разбиране за бита и е спонтанен израз на достойнството и културата на излизащия от средновековието европеец.

Българската женска дреха - сукман.

Същата еволюция се наблюдава и в българската женска горна туника (сукмана). В украсата на долната туника е налице характерната композиция на везбена украса върху женската риза.
Самото изпълнение на костюмите през XV век е извънредно изискано. Те са подплатени с тъкан в друг тон. Тази подплата заздражяжа дрехата, дава й по-хубава линия, а от друга страна, се явява и като чисто декоративен елемент – както тонален, така и пластически. Краищата на дрехата (пазвата, огърлето, прорезите на ръкава) са обточени с цветни ивици везби или апликации, които имат функционален, така и декоративен смисъл. Същото значение има и обточването или подплатяването на дрехите с кожа. Закопчаването на дрехата в стеснените места – долен край на ръкава, пазва и други, се осъществява с копчета, които освен функционалното си предназначение са майсторски използвани като украса на костюма.

Висока битова култура в България

Следва да се извади заключение за високата битова култура в България в края на XIV и през XV век и за ренесансови схващания за облеклото. На лице е не само майсторско техническо реализиране на костюма, но и културна и артистична композиция на облеклото като цяло. В XV век българския народ още не е изпитал най-жестоката тежест на турския гнет. Все още са налице културата и мирогледът на един народ, стъпващ на прага на Ренесанса. С XVI век обаче, който съвпада с върха на турската военна мощ, робството потопява в мрак и нищета народа ни. Настъпилите нови условия на живот  неумолимо формират нови форми в облеклото. Но успоредно с това не скъсва нишката, която свързва народната носия от края на XIX век със зората на Ренесанса.

Интересни впечатления от България

Бертрандон дьо ла Брокиер, дворцов съветник на Филип Добрия Бургундски, предприема през 1432 – 1433 г. пътешествие до Ерусалим и прави едно забележително по своя език, наблюдателност и остроумие описание на своето пътуване. В пътеписа му са отбелязани много интересни впечатления от България и Балканския полуостров от първия период на турското владичество, по време когато Цариград още не е бил завзет от турците. Тия пътеписи са ценни и за това, че документират един съществен факт за развитието на българския костюм: че представителите на управляващата класа от Втората българска държава са потърсили спасение сред народа.впечатленията на Брокиер се отнасят към едно време, твърде близко до разпадането на Втората българска държава, и затова той е могъл да забележи различия в начина на обличане и изобщо във външния вид на някои от жените, произхождащи от бившата управляваща класа.

Елементи от болярското облекло

С течение на времето обаче тия различия са изчезнали, като само отделни елементи от болярското облекло (било композиция, украса, везба или тонални съчетания) преминават в народния костюм, значително претворени от вкуса и материалните възможности на народа. По такъв начин запазването на известни елементи от българското болярско средновековно облекло в народната носия чак до XVIII и  XIX век е било улеснено.

Турски период.

През XV век турците все още били заети в настъпление към Цариград и поробване на Балканския полуостров. Затова те не отделяли особено внимание и сили за цялостното ликвидиране на всички представители на българската феодална класа. Така се обяснява обстоятелството, че в началото на турското робство отделни български местни феодални владетели продължават да имат известни права и икономическа мощ дотолкова, че да могат със свои средства да възстановят църкви и да имат авторитет пред турците да издействат разрешения за това. През XVI век, който съвпада с върха на турската военна мощ, целият български народ във всичките си слоеве е сведен до еднакво безправна, обедняла, ограбвана и потъпкана маса. В този период били разрушени много селища и църкви и непрекъснато били преследвани и избивани всички по-будни българи.

Българското облекло през XVI век

Турско население било заселвано по системен начин в най-хубавите земи на България и Балканския полуостров. Не са запазени образни паметници, които да свидетелстват за българското облекло през XVI век. За живота на българите обаче, за техния бит и облекло говорят редица пътеписи на чужденци, минавали през разорените български земи през XVI век. От тези откъсечни писмени данни не може да се възстанови съдържанието на българското облекло в неговата цялост, но все пак могат да бъдат направени общи заключения и да се установи връзката с предшестващи и по-късни периоди от развитието му.

Народно облекло

През XVI век българският народ окончателно е бил сведен до безправна маса с тежък поминък и примитивен начин на живот. Народното облекло следователно е било изработвано с  материалите, с които българите са разполагали и които са произвеждали като земеделци и скотовъдци – лен, коноп, вълна и животински кожи. Тъканите били изработвани най-често в естествените тонове на животинските и растителни влакна – естествените  цветове на сивобелия лен и коноп, кремавобелия тон на вълната и коприната, бежовите, орехови, кафяви или черни натурални цветове на вълната и др. Боядисвани са били относително малки количества прежда било за втъкаването им като украсен орнамент (ивици, квадрати и др.), било като цветна везбена украса на ризите (дрехи).
-------------------------------------------------
Още препоръки, мнения и допълнения по темата може да четете и правите по-долу - в коментарите.