Традиционно мъжко облекло на българите.

Основен състав на традиционно мъжко облекло.

Основният състав на традиционното мъжко облекло на българите се образува от
  • риза,
  • гащи и
  • пояс.
Между мъжката и женската риза няма съществени различия. Те са ушити от един и същ плат, с еднаква кройка. Основното различие между тях е в дължината (мъжката риза стига до коленете) и във вида на шевичната украса.

Мъжката риза съществува в два функционални варианта:

  • -    празнична риза за ергени, годеници и младоженци и
  • -    всекидневна риза за мъже от всички възрасти.
Всекидневната мъжка риза е нашита по огърлието и пазвата със сусмен и кумански бод във вид на плетеници от геометрични фигури. Зетската риза, на младоженците, както и тази на ергени и годеници има зашита за огърлието широка правоъгълна яка. Подобна по вид на всекидневната мъжка риза, но с по-тясна ивица, която оформя огърлието и дълбоко цепнатата, почти до кръста пазва. По две или три такива ивици са нашити и по предницата на ризата. На врата огърлието се връзва с връзки, усукани от червени копринени и черни вълнени конци.

Бирнеци.

В традиционното мъжко облекло на българите са познати две сезонни разновидности на гащи. Едните от тях, наречени бирнеци, се носят през по-голямата част от годината и са направени от домашен бозав (естествено кафяв) или боядисан в черно шаяк. Другите дрехи, известни като гащи, са от пъртено (конопено) платно и се носят по време на летните горещини. В големите студове гащите се обуват и под бирнеците, като изълняват ролята на долно облекло.

Гащи.

Гащите се кроели по-просто от бирнеците и били без украса. Техните крачоли били от цели боеве и се правели сравнително тесни и къси до над глезените. Дъното им се състояло от правоъгълно парче платно, което, прегънато на две образувало почти квадратна предна и задна част. Квадратното дъно образувало гънки, които се диплели над коленете.

Бирнеците са дрехи, които също имат крачоли, ушити от цели боеве, но са по-дълги и стегнати около глезена, където се завързват от вътрешната страна на крака с връзки или се закопчават с телени копчета. Техните крачоли са разширени от долната тясна част към коленете с малки клинчета.

Дъното им, което е сравнително по-прибрано и високо, е оформено от четири триъгълни клина, които два по два образуват трапец. Всеки трапец служи съответно за предна и задна част. Както и гащите, бирнеците се стягат в кръста с чукур, нанизан в чукурлук. В страничните си шевове те имат цепки за джобове, без вътрешна част.

Широк пояс.

Според общите принципи, присъщи на българското традиционно облекло, и мъжете стягат кръста си с широк вълнен домашно тъкан пояс, който увиват стегнато над ризата и гащите. Мъжкият пояс е вълнен, четворно тъкан, широк около 30 см и дълъг около 3 метра. При единия си край има къси ресни, които се подпъхват при увиване.

Опасите на по-младите мъже са червени, а на възрастните-тъмнокафяви, тъмносини и черни. Както едните, така и другите имат в тесните си краища бели кенари. При празник ергените слагат над опасите си кожен колан, кован с габъри, който се закопчава отпред с метална катарама. На каиша отпред са закачени и жълти метални синджирчета.

Традиционен български костюм.

Като цяло описаният състав на традиционното мъжко облекло на българите просъществувал до 20-те години на 20 век. Времето на войните, в които се срещали мъже от различни краища и възрасти, имало решаващо значение за изменение на дрехите. След тях младото поколение изоставило българския традиционен костюм и се приспособило към унифицираните за времето мъжки дрехи.
----------
Още препоръки, мнения и допълнения по темата може да четете и правите по-долу - в коментарите.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Моля, само сериозни коментари - публикуват се след одобрение на редактор.

Налични издания по английски език - за българи: