Българско народно облекло

Традиционно българско народно облекло

Българското народно облекло от периода ХVIII - ХIХ в. може да бъде една много интересна тема, ако се погледне като система от символи и знаци. То е показателно явление за типа социален живот от областта на материалната култура, защото връзката между него и човека е много тясна и непосредствена. 

Жилището и останалите сфери на материалния бит, които също задоволяват жизнено важни битови потребности, не съпътстват винаги и навсякъде човека. Те не са така неразривно свързани с него, поради което и не могат в такава степен да поемат и отразят информация за характера на социалния живот, както това е възможно при облеклото.

Материали за облекло.

Материалите за облеклото, с които нашата етнографска наука разполага са главно от посочените вече – ХVIII - ХIХ в. Това предполага проучване на българския народен костюм в тези хронологически граници или по-точно в типичното за тогава патриархално българско село.

Българското патриархално село

Според историческите изследвания българското патриархално село е специфична социална единица, която в резултат на многовековната политическа зависимост притежава някои особености, отличаващи я от феодалните селски формации в други страни. Българската феодална класа е ликвидирана от продължителното османско владичество, а преобладаващата част от българското население, изтласкано главно в селата, запазва в общи линии до към средата на ХIХ в. своята относително социална еднородност и общинно-задругарски взаимоотношения.

Патриархален бит и народно облекло.

По тези причини чак до края на ХIХ в. и дори в някои случаи през началните години на ХХ в. нашето село все още пази редица белези от стария патриархален бит и съответстващото му българско народно облекло. Затова за социолози и етнографи то е типичната социална среда, в която протича народният живот и се гради традиционната народна култура. 

Според изследванията патриархалното българско общество е общество на простото възпроизводство, в социалната структура на което е залегнал традиционният производствен опит при господството на естественото разделение на труда по пол и възраст.

Как се съхранява чистотата на българското народно облекло преди Освобождението?

Облеклото на народа.
Закъснялото индустриализиране в България преди Освобождението е причина всичко за облеклото на народа да се изработва в къщи, като костюмът само се допълва с някои по-второстепенни занаятчийски произведения.

Западноевропейска мода.

Освен това липсата на контакт с по-бързо живеещата, т. е. по-бързо менящата се западноевропейска мода е причина за чистотата на българското народно облекло и запазването му от механичното прилагане на чужди модни елементи.

Промени в народния костюм.

Промените, на които е подложен народния костюм, се дължат на местни специфични фактори, а художествените му качества са плод на народни естетически разбирания, развивани и критично оформяни в средата на жителите на селището или на близко отстоящи селища.

Художествени качества на народния костюм.

По такъв начин в народния костюм са залегнали високи художествени качества, плод на дълго и пълно с търсения и подобрения развитие, осъществявано през поколения в средата на семейството и селището, като всеки тип народен костюм достига до състояние на неповторима художествена завършеност.

Народно облекло след Освобождението.

След Освобождението бързо настъпват нови условия за живот, които пряко се отразяват върху народното облекло. Градският пазар се обогатява с европейски индустриални стоки. Между тях са застъпени текстилни произведения, които се предлагат готови.

Така в народното облекло навлизат отделни съставки, неприсъщи дотогава за народния костюм, които често пъти зле се свързват с общия стил на костюма (готови обувки, чадър и др.) или пък се използват тъкани или пасмантерийни изделия в украсата.

Убиване на хармонията и съвършенството.

Така навлезлите елементи, макар че се възприемат поради удобството им и поради облекчението, което те дават при направата на костюма от художествено и естетическо гледище, убиват постепенно хармонията и съвършенството, до което българската народна носия бе достигнала.

Бело-дрешна мъжка носия.

Най-старият тип мъжко облекло е запазен в западната и средната част на Северна България — бело-дрешната мъжка носия, а най-стар тип женско облекло е т. нар. двупрестилчена носия, която обхваща цяла Северна България до Силистренско и Разградско.

Народни носии.

Тези носии имат до голяма степен сходства с някои народни носии в Румъния, където народните носии са претърпели силни славянски влияния поради обстоятелството, че Румъния е обкръжена отвсякъде със славянски народи, а така също и по стари традиции.

Българско мъжко облекло.

Известно е, че българското мъжко облекло до XVII и XVIII век е било все още белодрешно (ктиторите в Гложенския манастир, в църквата в с. Добърско, Благоевградско, в пътеписа на Курменен и др.). В процеса на „потъмняването" обаче, който обхваща по-голямата част от страната, остават незасегнати и до края на турското робство Западна и Северозападна България.