Translate

---------------------------------------------------------------------------------

Българското народно облекло преди Освобождението?

Облеклото на народа.

Закъснялото индустриализиране в България преди Освобождението е причина всичко за облеклото на народа да се изработва в къщи, като костюмът само се допълва с някои по-второстепенни занаятчийски произведения.

Западноевропейска мода.

Освен това липсата на контакт с по-бързо живеещата, т. е. по-бързо менящата се западноевропейска мода е причина за чистотата на българското народно облекло и запазването му от механичното прилагане на чужди модни елементи.

Промени в народния костюм.

Промените, на които е подложен народния костюм, се дължат на местни специфични фактори, а художествените му качества са плод на народни естетически разбирания, развивани и критично оформяни в средата на жителите на селището или на близко отстоящи селища.

Художествени качества на народния костюм.

По такъв начин в народния костюм са залегнали високи художествени качества, плод на дълго и пълно с търсения и подобрения развитие, осъществявано през поколения в средата на семейството и селището, като всеки тип народен костюм достига до състояние на неповторима художествена завършеност.

Народно облекло след Освобождението.

След Освобождението бързо настъпват нови условия за живот, които пряко се отразяват върху народното облекло. Градският пазар се обогатява с европейски индустриални стоки. Между тях са застъпени текстилни произведения, които се предлагат готови.

Така в народното облекло навлизат отделни съставки, неприсъщи дотогава за народния костюм, които често пъти зле се свързват с общия стил на костюма (готови обувки, чадър и др.) или пък се използват тъкани или пасмантерийни изделия в украсата.

Убиване на хармонията и съвършенството.

Така навлезлите елементи, макар че се възприемат поради удобството им и поради облекчението, което те дават при направата на костюма от художествено и естетическо гледище, убиват постепенно хармонията и съвършенството, до което българската народна носия бе достигнала.

Бело-дрешна мъжка носия.

Най-старият тип мъжко облекло е запазен в западната и средната част на Северна България — бело-дрешната мъжка носия, а най-стар тип женско облекло е т. нар. двупрестилчена носия, която обхваща цяла Северна България до Силистренско и Разградско.

Народни носии.

Тези носии имат до голяма степен сходства с някои народни носии в Румъния, където народните носии са претърпели силни славянски влияния поради обстоятелството, че Румъния е обкръжена отвсякъде със славянски народи, а така също и по стари традиции.

Българско мъжко облекло.

Известно е, че българското мъжко облекло до XVII и XVIII век е било все още белодрешно (ктиторите в Гложенския манастир, в църквата в с. Добърско, Благоевградско, в пътеписа на Курменен и др.). В процеса на „потъмняването" обаче, който обхваща по-голямата част от страната, остават незасегнати и до края на турското робство Западна и Северозападна България.
-------------------------------------------------
----------
Още препоръки, мнения и допълнения по темата може да четете и правите по-долу - в коментарите.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Моля, само сериозни коментари - публикуват се след одобрение на редактор.

Популярни публикации - В помощ на българите у нас и по света:

Архив на блога

Посетители

Последователи - Абонати:

Translate / Перевод