Риза и сукман в женската носия от тракийски тип.

Женската носия от тракийски тип

В състава на женската носия от тракийски тип влизат: риза, сукман, престилка, връхни дрехи и някои допълнителни части. Селищните различия в носията се изразяват главно в детайлите на орнаментите, в някои второстепенни части или в особените местни названия на дрехите.

Риза

Ризата е позната само с това название и има права или проста кройка. Характерното за нея е, че се състои от един цял плат с размера на домашно тъкано платно, който, прегънат на две, образува предницата и гърба на ризата. Този плат се нарича бой или стан. Изрязаният на прегъвката му отвор за главата е известен с названието огърли или огърляш (среща се само в с. Белозем), а цепката към пазвата - пазва. Най-често подмишниците на ризата имат малки квадратни вставки, на¬печени алтици или подлакътници. Предницата и гърбът се разширяват от двете страни с триъгълни парчета плат, наречени клйни или кучета. Ръкавите са прави, прикачени направо за основния плат, и са пуснати свободно при китките.

Местна женска риза

Местната женска риза до края на миналия век е била от вълнен или конопен плат. От началото за XX в. тя започва да се шие с ръкави и пазва от домашен памучен плат или да се прави цялата от мелезно платно (тъкано с памучна основа и вълнен вътък). От 20-те години на нашия век ризата става изцяло памучна, като се шие от домашно тъкано, но с фабрична прежда плътно. Някогашната конопена или вълнена риза била с разноцветни шевици от копринени, ленени и вълнени конци, нашити по ръбовете на полите, пазвата и ръкавите.

Бельото не е било познато на жените до началото на XX в. 

То започва да се носи редовно едва от 30-те години насам. По-старият вид сукман бил тесен и прав и се кроял, както и ризата, от един цял плат, наречен стан или бой, разширен с по два странични клина. За разлика от по-късно разпространилия се тук многоклинат сукман старият тесен се наричал опетняк. Той се шиел от черен дебел домашен шаяк и бил обточен по пазвата, извивките за ръцете и ръба на полите с черни и цветни гайтани.

Украса на сукмана.

С червено сукно, с разноцветни ширити и гайтани била украсена и пазвата на сукмана, а на раменете си той имал малки издатъци от сукно, наречени свраки. Долната част от полите на сукмана били апликирани с правоъгълни ивици от бяло и червено сукно, нашито по същия начин отгоре с разноцветни вълнени конци, ширити и гайтани. Бързо разпространение в местната носия след този сукман получават широките сукмани, при които броят на клиновете достига от 6 до 18— 20.

За да се избегне практическото неудобство от тежкия многоклинат сукман, в някои села той започва да се шие от по-тънък литотъкан и нетепан домашен плат. Променя се и неговата украса. В зависимост от вида и бродерията по пазвата и полите се обособяват няколко вида модни за времето си сукмани. Това са: тефтичовият сукман, бродиран с разноцветни вълнени прежди; тартъреният сукман — с бели и жълти сърмени конци; пушковият сукман — с продълговати златисти мъниста, и тютюрме-лиеният сукман — с паети.
----------
Още препоръки, мнения и допълнения по темата може да четете и правите по-долу - в коментарите.