Българска носия

 

Българска носия при мъжете и жените.

Основната разлика между народната носия за мъже и жени у българите се състои в това, че мъжете носят гащи, т. е. затворена крачолна дреха на долната част на тялото, а жените дълга отворена дреха – фуста или рокля. 

 

Аба

До немного одавна обаче, до края на първото десетилетие на 20 в., момчетата до към десетата си и повече годишна възраст са носели т. нар. аба - дълга до глезените шаячна дреха, закопчавана отпред, обличана над ризата, също така дълга, но затворена. Според спомени на стари хора по-рано и по-възрастни момци са ходели в аби.

Българска носия

Втора разлика е в покривката на главата - калпак или кърпа

у мъжете тя е калпак, а у жените - бяла или друг цвят кърпа, която е съществена особеност дори и при комбинация с едно или друго шапковидно допълнение .  

Навуща и цървули

Еднаквост в облеклото на мъже и на жени съществува преди всичко в обуването на краката. Зимно време и едните, и другите обували чорапи или навивки ”навуща“ и отгоре цървули от сурова говежда, биволска или свинска кожа. 

Ямурлук

Напълно еднаква за жени и за мъже е най-горната дреха, предназначена за дъждовно или ветровито време навън откъщи. Това т. нар.

• - гуня;
• - ямурлук,
• - кебе,
• - опанджак. 

Всяко семейство притежава обикновено по една такава дреха, обща за всички, и се употребява от онзи, които има най-голяма нужда в даден мопент. Гунята, като традиционна част от българската носия, се прави от дебела козинява или вълнена тъкан много добре затепана. 

Кебе

Особено голямо място заема кебето на пастирите в западните райони на Родопите; състои се в простото сшиване на един прегънат плат по начин, колкото да се образуват рамене, а на средата в горния край се пришива качулка от друг къс на този плат. Големите размери на този плат се дължат на това, че е изтакан на прав стан. 

Пояс

Мъжкото облекло у българите е белодрешно и чернодрешно според цвета на горните дрехи. Разликите в същност са много по-дълбоки. Но в тях има и общи особености, които им придават значителна българска специфика. 

Освен кожените калпаци и обуването с цървули еднаква при тях е и ризата. Всички мъже носят широк вълнен пояс или опас, най-често черен, тъмночервен, по –светлочервен или тъмносин. Пояси с бял цвят са изключение. 

Съществуват различия и в начина на опасването на разни места. Пастирите обикновено опасват допълнително върху тъкания пояс и кожен, наричан силях. Последния е с различни прегради, служещи като джобове. 

Шапка

Шапката, която носят мъжете е от агнешка или овча кожа, полусферична или цилиндрична по форма със сравнително високо остригана вълна отвън и кожена подплата от вътре. Цилиндричните форми са с плоски или с конусовидни издължени дъна.
 

Украса на дрехите

Черните дрехи се украсяват най-често по съединителните шевове и по ръбовете - покрай джобовете, ръкавите, крачолите, яката и други. С черни или сини усукани върви, през 19 век - с фабрично изплетени гайтани. Количестжото на гайтан по дрехите понякога е извънредно голямо и показва аристократизъм. В територията на България, заета с чернодрешно облекло, по специално до посочената граница на белодрешното, се срещат носии с черен цвят.

За невестите

Самостоятелна шапка, непокривана с кърпа, е носена от невестите и младите жени до към края на 19-ти век на запад от Софииско. Това е така наречената каица - конусовидна шапчица, образувана от набрано във единия край дълго сравнително тясно и бродирано платно. По същото време в Ломско само младите невести са носели висока кръгла картонена шапка, облечена с бяло платно и опкичена с металически и други украшения. Често и любимо е окрасяването на главата с птичи пера - петлюви или гривици от патка или обикновени кокоши пера, боядисани червено, зелено и други. 

Кабаница или гуня

Разпространението на българското женско и мъжко облекло, неговите кройки и термините при него, сравнени с тези на обкръжаващите ни народи, говорят за историческите връзки между народите. Не липсват в облеклото на българите и елементи, повлияни от по-далечна тракийска и римска традиция, а и по-късно италианска. Това личи например в наименованието на грубата козинчва или вълнена дреха за предпазване от дъжд: кебе, кабаница или гуня в т. н.у родопските овчари. Италианските означения като Gabbano - дреха за дъжд и sciallo - шал, са също указания, в тази насока.
-------------------------------------------------