Женска народна дреха

Женска народна дреха на рускинята

Женската народна дреха на рускините е удивително многообразна по своята кройка, по своите орнаменти и колорит. Това многообразие се е натрупвало в течение на много векове. В старинния си вид тя нямала нищо общо с облеклото на другите славянски народи. Но с течение на годините е претърпяла промени.

Дълга риза

При руснаците основна част от женската дреха била ризата - дълга, широка, набрана на врата. На раменете обикновено има различни шевици. Самата риза била скроена от правоъгълно парче плат. Друга част от славянското облекло, във вид на парче плат, събрано и закачено за пояса с помощта на шнур, наподобява на българската престилка. Аналог на българската вълнена дреха се намира и в старинния тип руски сукман, без шевове отпред. Този сукман се е шил от вълнен плат, а също така и от домашно тъкана ленена материя. 

 

Дреха от руското село

Дрехата на рускинята била тясно свързана с реда и обичаите на руското село. Има неписани закони какво облекло трябва да се носи както в делник, така и в неделя, на празник, при събиране на реколтата, при смъртни случаи и при траур. По украшенията и разцветките може да се определи семейното положение и възрастта на рускинята. Например, девойката след сватбата променя прическата си и слага на главата си повойник - забрадка за омъжени жени, която изцяло скрива косите й. 

Свободна и широка, изработена от здрава тъкан, селската дреха била добре приспособена за извършване на различни селскостопански работи. Празничното облекло с не много изключения било еднакво с делничното и се различавало с по-обилните шевици и шарки. По този начин превръщало обикновените селски дрехи в ценни произведения на народното изкуство. Самата народна носия рускините обличали не само на големите църковни, но и на трудовите празници: при първото извеждане на добитъка на паша, при започване на оранта, при сенокос и жътва. Свободната цветна дреха добре хармонирала с летния селски пейзаж. 

Декорации по женска народна дреха

Декоративното оформление на дрехите съответствало на вътрешната украса на селската дървена къща. Пердетата, покривките за маса и цялата покъщнина хармонирали с цветовете на дрехата.
От домашнотъканите материи, които се използвали за направата на народното облекло, основно място заема лененото платно. Дреха от бяло ленено платно най-често се украсявала с червени шарки. 

Съчетанието на бяло с червено създава чиста, ясна и радостна хармония, която има дълбоки исторически корени. Това съчетание се наблюдава още в архилогическите паметници от ХII - XIV век. Дрехата от червен плат се считала за истинското облекло. Понятията "червен" и "красив" за руснака в миналото са еднозначни. Неслучайно, червен, красота, украса и красавица в руския език са с един корен. 

 

Платове за народните дрехи

Някои части на облеклото са се шили от платове с черен, син, кафяв и жълт швят, а също и от карирани материи. И при тези комбинации нацветове и багри, от комбинации на ленени и вълнени платове, се получават едни безконечни варианти, разнообразни и колоритни. От древни времена основните орнаменти в народното облекло са тъканите шарки и шевици. Значителна част от елементите на шарките водят своето начало от древността. 

Руските предци отразявали в своето изкуство образи, които са тясно свързани със смяната на сезоните и събирането на реколтата - явления, от които зависело благополучието на древния земевладелец. Така например, образите на женската фигура и цъфтящи дървета олицетворявали плодородната земя, птиците - предвестници на пролетта, ромба - символ на животворното слънце. 

В народните текстилни орнаменти много често се среща изображението на ромба, получено от прекръстването четири линии с излизащия за края на ромба конец, така наречения "репей". Предполага се, че тази фигура е възникнала като условно изображение на селската дървена къща.
-------------------------------------------------